По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби.
- Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш??!!
Дядката:
- Ферфея фряфва се фърфи на фофло....
- Кво, кво??!!
- Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе....
- Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира...
Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи:
- Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе.
Вървяла си едно време една Калинка-Малинка в приказната гора и изведнъж видяла нещо страшно - огромно, лошо и лудо!
"Какво си ти чудовище?" - попитала Калинка-Малинка.
"Аз съм чудо-юдо!" - отговорило чудовището - "И сега ще те настъпя с чудовищния си крак, който има хубави пръсти!"
"Недей, недей!" - проплакала Калинката - "Какво да направя, че да не ме настъпваш?!"
"Купи ми два бюрека и една баница с кайма и ще те пощадя!" - казало чудо-юдо.
Оттогава калинките пълзят и летят по света да търсят баница с кайма и два бюрека, а хората си мислят, че калинките показват пътя към щастието и любовта. Извод: дори любовта на приказните чудовища минава през стомаха!