20 °C
Една жена разказва: "Изведох мъжа ми по магазините. Обикаляме почти два часа. Той пита с надежда":
- Може ли вече да се прибираме?
- Не - казвам - малко сме пазарували.
- Как така? Не е ли достатъчно?
С въздишка обяснявам:
- Виж сега, на теб ти купихме боксерки, бански и нова игра. А на котенцето (това съм аз) - само костюмче (не много скъпо, но въпреки това - 20 пъти повече от всичко купено за него). А за да е честно трябват още 2 неща. Искам рокличка и панталонки...
Семейни
3,020 прегледа
Следващ →
Още вицове
Разговор между депутати:
- Защо те нямаше на вчерашното заседание, колега?
- Вчера реших да си дремя вкъщи.
- Знаете ли, че 90% от катастрофите стават заради пияни мъже?
- Естествено, нали жените им карат...
Един чукчи отива в магазин и иска брадва Heavy Metal. Продавачът му дал брадвата и чукчито си тръгнало. След 4 часа чукчито пак идва и пак иска една брадва Heavy Metal. Продавачът леко учуден пак му дава тихо и кротко. След оше 4 часа чукчито пак идва и пак иска брадва Heavy Metal. Тоя път продавачът не се сдържал и попитал:<BR>- Абе ти кво ги правиш тия брадви, бе, к’во цепиш, че се чупят?<BR>Чукчито отговорило:<BR>- Цепя лед. <BR>И продавача:<BR>- Ми така кажи та да ти дам една брадва LED ZEPPELIN.
- Драги приятелю, преди осем дни ти взе назаем от мен
5 000 франка за съвсем кратко време...
- Точно така, обаче, повярвай ми, те бяха у мен само няколко часа!
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Прогрес - това е движение в кръг, но все по-бързо. - Леонард Луис Левинсън
