Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
Някъде в Щатите. По автомагистралата яко пердаши последен модел Понтиак. По едно време го задминава някаква непозната въшка.<BR>- Бре, кво става тува бе, вика си човека и натиска газта до дупка, но така и не може да настигне другата кола.<BR>След известно време до един мотел гледа спряла същата въшка. Копа спирачки нашия, слиза и гледа - ЗАЗ-ка. Влиза в бара, а там Чапаев.<BR>- Абе пич, ква е тая страшна кола бе, бахти и двигателя има. С к’во върви това чудо?<BR>- Ами с водка, отговаря Чапаев.<BR>- Как с водка бе?<BR>- Ами така - с водка.<BR>- Хм, я дай една водка да видим - обръща се нашия към бармана.<BR>- Съжалявам господине, водка нямаме - казва бармана.<BR>- Ами к’во имате?<BR>- Само уиски.<BR>- С уиски върви ли?- пита нашия Чапаев.<BR>- Ами на знам, момент да попитам - казва Чапаев, отива до колата, вдига капака и пита -<BR>- Петка, уиски ще пиеш ли?