20 °C
- На къде си тръгнал толкова рано ???
- Отивам в полицията!
- Защо?!
- Абе сънувам аз, че си намирам 5 лева ставам сутринта никаде ги няма. Някой ме е обрал!
Разни
2,282 прегледа
Следващ →
Още вицове
Закъснял студент се оправдава пред преподавателя:
- Колега, нали знаете - след жена и трамвай не се тича!
- Тича се, колега, тича се! Но само ако можеш да се качиш...
Най-страшното нещо,което може да се чуе на строителна площадка ?
- Е са си е*а мамата...
Ако другите знаеха подбудите ни, често щяхме да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.
Франсоа дьо Ларошфуко
Говорим си с колегите и по едно време някой се изказа:
-....пък аз мога само със салата слънце да се навечерям. Знаете ли как се прави?
- Не (каква ще да е пък тази салата слънце...)
- Слагаш в една кръгла тава кръгла паржоли а отстрани на тавата подреждаш кебапчетата като лъчи на слънце ..
----
допълнение от Мортимор:
салатата слънце освен че по оригинална рецепта се прави с кюфте ( и кръгла пържола става) и кебапчета са лъчи. също така е задължително да се постави върху подложка от филе елена, луканка и други подобни
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата
Надзирателят:
- Тъща ти е дошла на свиждане.
- И това ли влиза в присъдата?!
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.
Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие. - Алберт Айнщайн
