20 °C
Вървели си виолист и циглуар из гората. По едно време ги наобиколили вълци. Тия си викат: "е сеа умряхме"
По едно време виолиста си тръгнал да си вади виолата.
Цигуларя:
- Какво правиш бе?
- Е как какво, ще зема да им посвиря па могат да се поусмирят малко и да не ни изядат!
- Абе, що не пробваме най-напред с добро?
Любими Герои
3,060 прегледа
Следващ →
Още вицове
Учителят дава съчинение на учениците:
- Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата.
Иванчо написал: "В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!"
Въпрос към Радио Ереван:
- Защо не може да се направи снежен човек - блондинка?
Радиото отговаря:
- Защото не може да се направи куха снежна топка....
Слънчев бряг. Един симпатяга си тръгва, сяда в колата и през прозореца се прощава с хубаво засукано маце, с което се чукали през това време. Преди да даде газ и да потегли и казва:
- Да знаеш, доларите, дето ти платих, са фалшиви, та по-умно с тях!
- Добре скъпи, ще го имам вредвид, но и ти да знаеш, СПИНА, дето ти го натресох е истински..
Един просяк не бил ял от седмица и застанал под едно дърво и почнал да се моли:
- Господи моля ти се дай ми нещо да ям, че ще умра.
И от дървото паднало едно пърче месо. Просякът го изял и си тръгнал. Това се повторило още няколко пъти и на четвъртия път бедняка решил да провери от къде идва това месо качил се на дървото и гледа един прокажен си скубе ръцете.
- Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.
Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва:
- Мараба, врано!
Тя мълчи.
- Искаш ли да поркаш с нас?
- ДА! - изграчила "проклетата" птица.
Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене.
- Врано, искаш ли да поркаш с нас?
Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива...
- Стига ли ти толкова?
Враната:
- Да! - изцепила се оная пак...
Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново.
- Врано, ще поркаш ли? Мълчание...
Заекът налива...
- Стига ли толкова?
Мълчание...
- Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли?
- ДА!
Жената е като торбичка чай: не знаеш каква е силата й, докато не я пуснеш в гореща вода. - Нанси Рейгън
