Срещат се двама на улицата.
Първият:
- Ти, защо си толкова тъжен, бе?
- Ами, син ми се роди!
- Ами, радвай се! Как го кръстихте?
- Людвиг.
- Е, защо пък Людвиг?
- Ами, защото е четиринайсти!
-Аз бях на 15, а той на 25. Беше ме страх. Знаех, че ще боли!
Той го извади и аз усетих, че изтръпвам. После потече кръв...
Никога до сега не ми бяха вадили зъб!