Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!
Иванчо се оженил за Марийка, но като я чукал искал да стигне дъното на пичето й. Първата брачна нощ добре, втората пак, но на третата фал. Иванчо не можал да стигне дъното.
- Марийке, ще се развеждам с теб.
Марийка отишла при майка си и обяснила всичко. Майка й казала да сложи една ябълка. Марийка изпълнила заръката. Иванчо останал доволен. Тя станала и извадила ябълката и я измила. Иванчо станал сутринта и гладен изял ябълката. Било кризисно време и ябълкити били кът. Марийка се събудила и видяла, че ябълката я няма. Ревешката тя отишла при майка си.
- Мамо, пък Иванчо изяде ябълката.
Майкат я зауспокоявала:
- Оооо Марийке, той баща ти едно време по цели тикви ядеше.