20 °C
Иванчо бил ратай при дядо поп.Дядо поп имал три дъщери.Една сутрин дядо поп казал на Иванчо:
-Иванчо,ставай стягай се, ще ходим да копаем лозето с попадията.
Станал Иванчо приготвил се, натоварили каруцата и тръгнали.Отдалечили се не много от къщата и видяли,че са забравили мотиките.
-Иванчо,скачай от колата и отиди да ги донесеш!-казал дядо поп-те са зад вратата.
Върнал се Иванчо в къщи и гледа трите дъщери на попа и им казал:
-Дядо поп каза да ви опъна и трите!
Те обаче не му повярвали и тогава Иванчо се провикнал:
-Дядо Попе, и трите ли?
-И трите,и трите!-отвърнал дядо поп.
Иванчо и Марийка
5,189 прегледа
Следващ →
Още вицове
Софийско натоварено кръстовище, очукан Москвич блъска ново БМВ. От москвича излиза поп , а от БМВто мутра:
- Ей сега ти...
- Спокойно чедо, всичко ще се оправи, щом сме живи и здрави.
- Как спокойно, ти знаеш ли колко струва тая кола?!?!
- Няма нужда да се ядосваме. Важното е, че сме живи и здрави. Виждам, че се поддаваш на гнева, по-добре си пийни и се успокой. Попът вади едно шише Манастирска гроздова изпод расото и го подава на облещената мутра с блага усмивка. Мутрата отпъва няколко глътки и успокоен, връща шишето.
- Ти, кво, няма ли да пийнеш?- А, не, аз чакам катаджиите...
Исус, Папата и Чък Норис са в една лодка. Изведнъж Исус излиза от лодката и почва да ходи върху водата, докато стигне брега. Чък Норис прави същото. Папата и той опитал, но потънал и се удавил. Исус казва на Чък:
- Не мислиш ли, че трябваше да му кажем за камъните под водата?
Чък Норис му отговорил:
- Какви камъни?
Влиза една мутра в книжарница и пита:
- Имате ли книги?
- Имаме - това, което виждате, са книги.
- Браво! Дайте ми четири!
- Някакво по-леко четиво ли? - пита продавачката.
- Абе давай к’вото има. Аз съм с джипа.
Обява във вестник:
"Намерен е мобилен телефон Сименс С-55. Молим собственика му да дойде на адрес: бул. Христо Ботев XXX - заложна къща "Щастие" и да донесе зарядното устройство."
Всеки петък беден възрастен евреин обядвал в дома на богат роднина. Един обяд се появил заедно с младеж, който също седнал на масата.
- А това кой е? - попитал домакинът.
- Това е зет ми. Обещал съм му, че ще го издържам първата година след сватбата.
Отговорността е цената на величието. - Уинстън Чърчил
