20 °C
- Къде заминаваш?
- На Банско.
- Вземи си бански!
- Чух, че раздвали на всички скиори безплатно.
Разни
1,629 прегледа
Следващ →
Още вицове
Не си качвай много цената - помни за данък добавена стойност.
Двама приятели гледат мач на Левски в евротурнирите по телевизията. След мача кучето на домакина се обажда:
- Оооооооо ужас! Левски пак падна.
- О това куче говори! А какво казва, като Левски бие?
Домакина се замислил...
- Ами не знам, аз го имам само от 13 години.
Женски феминистки сбор. Става немкинята и казва:
- Аз като се ожених за моя Ханс, и му казах в прав текст “Виж какво, от днес нататък ти ще готвиш. Прибирам се първия ден - нищо не виждам. Прибирам се втория ден - нищо не виждам. Прибирам се на третия - гледам - сготвииил”
Става италианката:
- А аз като се ожених за моя Паоло, и му казах в прав текст “Виж какво, от днес нататък ти ще чистиш. Прибирам се първия ден - нищо не виждам. Прибирам се втория ден - нищо не виждам. Прибирам се на третия - гледам - изчистииил”
Става Айшето:
- А аз като се ожених за моя Хасан, и му викам: “От днес нататък ти ще готвиш и чистиш. Първият ден - нищо не виждам. Вторият ден - нищо не виждам. На третия лееееко прогледнах с едното око”
Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза:
- Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то?
С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви:
- Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла!
И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Мъдростта е умението да разбереш кога трябва да спреш. - Гьоте
