20 °C
В час по биология учителката преподава за гризачите:
- Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло!
Иванчо пита:
- А къртицата откъде знае колко точно тежи?
Иванчо и Марийка
3,667 прегледа
Следващ →
Още вицове
Учителката казала на децата:
- Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
- Кажи ти Райне.
Райна започва:
- Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
- Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
- Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
- Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
- Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Иванчо се оженил за Марийка, но като я чукал искал да стигне дъното на пичето й. Първата брачна нощ добре, втората пак, но на третата фал. Иванчо не можал да стигне дъното.
- Марийке, ще се развеждам с теб.
Марийка отишла при майка си и обяснила всичко. Майка й казала да сложи една ябълка. Марийка изпълнила заръката. Иванчо останал доволен. Тя станала и извадила ябълката и я измила. Иванчо станал сутринта и гладен изял ябълката. Било кризисно време и ябълкити били кът. Марийка се събудила и видяла, че ябълката я няма. Ревешката тя отишла при майка си.
- Мамо, пък Иванчо изяде ябълката.
Майкат я зауспокоявала:
- Оооо Марийке, той баща ти едно време по цели тикви ядеше.
- Полов живот водите ли?
- Не, докторе, никога! Но веднъж на един пикник, да отида по нужда, и на един храст клекнах невнимателно, и изгубих девствеността си...
- Хм... предайте на храста, че сте втори месец бременна!
- Ало, такси! Свободен ли сте?
- Не, госпожо, женен съм.
Лекарството е вещество, което инжектирано в плъх, се превръща в научна статия, а ако превишите дозата - в научна степен.
Високите постове правят големите хора още по-големи, а малките хора - още по-малки. - Жан дьо Лабрюйер
