20 °C
- Хайде да наричаме нещата с инстинските им имена.
- Добре, животно!
Бисери
3,252 прегледа
Следващ →
Още вицове
Съпруг предлага на жена си:
— Скъпа, хайде довечера да излезем да се позабавляваме.
— Добре – съгласява се тя, – обаче ако се прибереш преди мен, остави лампата в коридора включена!
Форум на тема: " Какво е пълно фиаско?". Първи коментар:
"Това е, когато вървите по тъмна уличка, а насреща минава една красавица. В този момент минава автобус и красавицата се качва на него. Прецакан си отвсякъде!"
Втори коментар:
"Това е, когато вървиш по тъмна уличка, а насреща минава един невроятен красавец. В този момент минава автобус и той се качва на него. Прецакан съм отвсякъде!"
Трети коментар:
"Не сте прави! Пълно прецакване е, когато вървиш по тъмна уличка, зад теб някакъв едър мъжага те следва, а автобуса, така или иначе, никакъв го няма..."
Играели си Иванчо, Марийка и Петърчо в един пясъчник и изведнъж Иванчо станал и попитал Петърчо:
- Брадчед, ти като порастнеш какъв ще станеш?
- Ами ще стана Мутра!
- Защо бе брачед? - питал Иванчо.
- За да си купя като оня червения Мерцедес ей там отсреща! А ти като порастнеш, Иванчо, къв ще станеш? - питал Петърчо.
- Ами аз ще сатна Автоджамбаз.
- Защо бе, Иванчо? - питал Петърчо.
- За да си открадна като онова червеното BMW дето пред Мерцедеса.
- Ами ти каква ще станеш Марийке като порастнеш? - попитал Иванчо.
- Ами аз като порастна ще питам кака Петя как се правят свирки, защото и двете коли са нейни!
България - Куба 3:2 . . . Защо . . . Защото кубинците се уплашиха от Бойко Борисов . . .
Един поп забелязал, че даренията пред иконата на Богородица постоянно намаляват. Решил да провери защо и веднага след литургията се скрил зад разпятието. Хората постепенно се разотишли, а в църквата останал само клисаря. Той се огледал, приближил се до иконата и занареждал:
- Света Богородице, както винаги си ми давала дай ми и сега…
- Немооожеее. - провикнал се попа зад разпятието.
- Млъкни бе копеле, не питам теб, питам майка ти.
Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни. - Жан-Пол Сартр
