20 °C
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Разни
1,824 прегледа
Следващ →
Още вицове
Не влизам вече в мирката, защото стана много опушено напоследък..
Изпит по анатомия. Пада се въпрос по урология. Студентът разказва всичко, което знае и което е успял да се сети, време е да завърши отговора си.
- Канала за извеждане на урината при жената е 3 сантиметра, а при мъжете..
Тук студента се замисля и се чуди как да не сгафи.
Преподавателката, замислено:
- А при мъжете, на кой както му провърви..
1989 г. в Дивотино се загубил Саша Башмачки- турист- руснак. И започнал да пита насам натам за пътя, но всички вдигат рамене. Накрая намерили все пак някакъв, който криво ляво знаел руски; та го упътили човека.
Руснакът се зачудил и попитал:
- Абе, вие за 50 години не можахте ли да научите руски?
А нашият отговорил:
- Ха! Ние за 500 г. турски не научиме...
- Мама сигурно много ме обича!
- Защо мислиш така?
- Ами всеки месец имам нов татко, а мен още не ме е сменила.
Скачат двама парашутисти, единият - старо печено куче, вторият - новобранец, целият разтреперан от страх. По едно време старият потупва новобранеца:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
- Каква ябълка те прихвана!?! Аз умирам, той ябълка ми дава!
- Заек, вземай ябълката и не се обяснявай!
Новобранецът взел ябълката. След малко старият пак го потупва:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
- Стига вече с тези ябълки! - изскимтял новият, но взел ябълка - да не обиди старото.
След малко старият пак го потупва:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
Младокът подскочил:
- Стига с тези ябълки! От къде ги взе точно сега?
- Как от къде! От твоята раница...
Да вярвам, че съм вечен е нелепост. / Безименна изгрява утринта... Но моята любов е моя крепост, / която ме сродява с вечността. - Георги Константинов
