20 °C
Белокож отива в индианско селце за да опознае нравите на индианците. При разговор с вожда става въпрос за образуването на имена. Вожда казва:
- Ето, това е най-големия ми син. Казва се Орлов Полет. Кръстихме го така, защото докато го зачевахме с майка му, един орел прелетя над нас. Това там пък е нашата дъщеря Ягуарски Скок, защото когато я зачевахме с майка й, един ягуар скочи над нас....
В това време най-малкия син на вожда дочул разговора и попитал:
- А тате, тате, мен защо сте ме кръстили така?
- Спукана Гумо, ти ще мълчиш и няма да прекъсваш баща си докато говори!
Черен хумор
1,949 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Защо жените имат по два комплекта устни?
- За да могат да говорят докато пикаят.
Ти си ми първата любов... за тази седмица.
Малкият Иванчо се прибира гузен вкъщи. Баща му иска бежежника - вътре три двойки. Ядосан, пъха юмрука си под Иванчовия нос и пита страшно:
- А сега на какво ти мирише?
- Ми, пак си барал мама между краката!
Събрали се всички органи на тялото, за да изяснят кой от тях е най-главният.
- Аз съм главна - казала главата - управлявам всички системи, и без мен нищо не може да стане.
- Главна трябва да съм аз - казала кръвта - аз циркулирам из цялото тяло и доставям кислород, без мен сте за никъде.
- Аз съм главният - казал стомахът - преработвам храната и давам на всички ви енергия.
- Ние сме главни - казали очите - ние позволяваме на тялото да отиде където трябва.
- Аз съм главният - казал задникът - аз изхвърлям фекалиите от тялото.
Другите органи се изсмели и започнали да се подиграват на задника.
Задникът се обидил от такова отношение и тихо се затворил.
След няколко дена главата почнало ужасно да я боли, очите почнали да сълзят, стомахът се надул, а кръвта почнала да става токсична. В един хор всички органи признали, че задникът е най-главен!
Извода от историята? Независимо, че всичката работа я вършат другите, командва като право задника.
В леглото. Дългогодишен брак. Жената, настроена за секс:
- Скъпи, кажи ми нещо мръсно...
- Ами...нашата кухня, например...
Работата е не в това, да бягаш бързо, а в това да стигнеш по-рано. - Франсоа Рабле
