Върви човек през пустинята. Трета седмица не е срещал стръкче трева. Втори ден без капка вода. Изведнъж съзира оазис.
С тескави ръце започнал да копае. Час, три, пет - никакъв резултат. Няма дори помен от влага.
Клекнал смирено и започнал да се моли Господу:
- Боже, спаси ме! Дай ми поне една чашка водица!
Туп. В ръцете му от небето паднало парче месо. Отшелникът набързо благодарил на Бог и бързо погълнал суровото парче. Вече сит, пак се замолил Богу:
- Боже, ти ме спаси от гладна смърт, моля те, дай ми и чашка водица!
Туп. В ръцете му отново от небето паднало парче месо. Скитникът бързичко го излапал и за трети път замолил Господ да му прати и чашка водица. В този миг до него пак тупнало парче месо. Ядосан, скитникът погледнал нагоре и що да види - един прокажен висял на палмата, а от тялото му се откъсвали няколко мръвки, готови да паднат всеки миг...
"Съгласна ли си да му събираш чорапите от пода, да го посрещаш в петък пиян на талпа посред нощите, да го пускаш за риба с пренощуване, да гледаш с него футбол, да търпиш приятелите му и да носиш цялото домакинство на гърба си?... Съгласен ли си - да й даваш цялата си заплата, да помниш всички дати, редовно да й подаряваш цветя, да обичаш тъщата, да не пиеш, да не гуляеш и ежедневно да изпълняваш съпружеския си дълг?;
- Така трябва да се пита! А не, - "в мъка и в радост...", да мрънкат всякакви глупости!