20 °C
На младо борче му се наложило да пътува в чужбина с един бръснар и един плешив. Понеже и тримата носели долари, решили, че ще спят на смени. Теглили чоп и се паднало първи да пази бръснарят. Той решил да си направи майтап и обръснал главата на спящото борче до голо, а като минала смяната му, го събудил. В просъница борчето се почесало по главата, усетило, че е с гола глава, и креснало на бръснаря:
- Тъпанар с тъпанар, объркал си се и вместо мен си събудил плешивия.
Любими Герои
3,385 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Тати! А баба може ли да изпие литър сок?
- Може.
- А два литра сок?
- Може.
- А сто литра сок?
- Може и двести! Запомни, дъще, когато тъщата живее на разноски на зетя - може да яде и пие с вагони!
Истинският джентълмен винаги прави път на дама, носеща... чувала с картофите
Жена върви по улицата и вижда мъж, който се е качил на улично кантарче да се премери. Когато жената наближава до него вижда как мъжът е хванал с две ръце огромният си корем и го повдига нагоре.
- Пич, това няма да ти помогне... - ехидно отбелязва тя.
- Разбира се, че ще помогне, как иначе да видя цифрите на кантарчето...
Бащата, сърдито:
— Иванчо! Обясни ми, защо имаш двойки по всички предмети, освен по география?!
Иванчо:
— По география още не са ме изпитвали…
В килия, в ареста- Българин, Руснак и Евреин. Българинът получава колет - сланина, хляб и патронче ракийка. Предлага на евреина:
- Ще хапнеш ли сланинка?
Евреина мисли на ум: "Ще ям сланина, ще ми се омазни задника, ще искат да ме ебат тия гадове...Няма да ям". И евреина отказал.
Предложил Българина и на руснака. Руснакът си помислил - "Ще ям сланина, ще ми се омазни задника, ще искат да ме ебат тия гадове, но пък от сланината ще ми заякнат ръцете, значи ще ям"
Седнали двамата Българина и Руснака, изяли сланината, хляба, изпили ракийката и по едно време българинът казал:
- Братушка, заякнаха ли ти ръцете от сланината?
- ДА!
- Дръж тогава евреина да го наебем!
Повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорността. Зигмунд Фройд
