20 °C
Hаташа Ростова навършва деветнадесет години. В тъмната зала влиза рожденницата, носейки торта, на която горят 18 свещи.
- Хусари - обръща се тя към присъстващите - на тортата не се намери място за една свещичка, къде ли да я пъхна?
В този момент полковникът скача и извиква:
- Поручик Ржевски, нито дума!
Поручик Ржевски
6,071 прегледа
Следващ →
Още вицове
Борчета надули касетофона слушат Лепа Брена, летят по шосето и куфеят. Единият от задната седалка вижда сигнала от антирадара, скрива бутилката и казва:<BR>- Hамали, намали, наближаваме ченгета!<BR>Полицаите ги спрели и докато се разправяли задният просъскал:<BR>- Hали ти казах да намалиш!<BR>- Е, к’во повече?! Hамалих до края, нищо не се чува вече, ти па от’де разбра, че не обичат Лепа Брена?
Един човек си карал Трабанта по магистралата, когато го задминал като стрела някакъв с Мерцедес.
След 2 часа и двамата се срещат в болницата, гипсирани. Този с Мерцедеса обяснява:
- Както се бях залетял с 250 км/ч и не намалих на завоя, и ето ме тук. Ами ти с твоя трабант какво си правил, че си тук?
- А, ми аз като видях как ме мина като пътен знак, помислих, че съм спрял и слязох да видя какво се е повредило…
Трима студенти от различни факултети спорят какъв ли е бил "авторът" на човешкото тяло. Първият настоява:
- Бил е електроинженер! Вижте как само са свързани невроните, синапсите!
Вторият не му се дава:
- Не! Бил е механик! Вижте мускулите и ставите - като съвършена машина!
Третият обаче спечелил спора. Той казал:
- Глупости! Бил е архитект. Кой друг гений ще сложи канализацията на едно място с площадката за забавления и отдих?!
Седи си Иванчо в час по математика и си мисли за проблемите си.
"Какво ще правя с тия осемнайсет двойки... За отсъствията да не говорим- сто и трийсет са... Дължа на Петърчо четиристотин и петдесет лева, дето ги загубих на покер снощи... Пък и тая Марийка- баш сега ли забременя..."
Сепва го гласът на учителката:
- Иванчо, стани и кажи колко прави 2 по 2.
Изправя се Иванчо. Премигва два- три пъти и проронва:
- Госпожо Петрова, госпожо Петрова... да Ви имам проблемите!
Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк:
- Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат!
- Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви!
- Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината.
И затваря телефона.
Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си:
- Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО!
И затваря телефона.
Доволен Абрам се обръща към жена си:
- Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами!
Прогресът се случва извън зоната на комфорт. - Майкъл Джон Бобак
