Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва:
- Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка.
Англичанинът казал:
- Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги.
А българинът казал:
- Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време.
Седят четири бабки и си пият следобедния чай. Едната казва:
— Синът ми наскоро стана свещеник и всеки, който го срещне, му казва „отче“.
— Ех, казва втората, моят е епископ и всички го наричат „ваше светейшество“.
— А пък аз имам брат, който е кардинал. Хората се обръщат към него с „ваше високопреосвещенство“, хвали се третата.
Четвъртата притеснено споделила:
— Моят син е стриптизьор. И когато се съблече, всички викат „О, боже!“