Незначителна облачност 20 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!
Разни 1,986 прегледа
Следващ →

Още вицове

Заседание на Народното събрание. Един от присъстващите отива към микрофона: - Искам да изляза с предложение за повишаване на пенсиите и заплатите... - Излизайте! Още някой друг да има предложения? - Искаш ли кафе в леглото? - Не, искам в чашка... На сутринта се прибира мъжа и обяснява на жена си: - Разбери, скъпа, първо с приятелите отидохме да пием бира. - Да, мой супермен!-отговаря жената. - А после отидохме да гледаме мача. - Да, мой супермен! - А после отидохме да хапнем. - Да, мой супермен. Мъжът не издържал и: - Защо все ме наричаш супермен? - Защото само супермен носи гащите върху панталона. Из пътеводител за стопаджии: "Вдигнатият нагоре палец е стандартният начин да попитате дали ще ви качат на стоп. Вдигнатият нагоре среден пръст е стандартният отговор." Бивш футболист на ЦСКА: Всеки ден преди тренировка имахме разговор за заплатите. Беше непоносимо. Отиваш в банката, а там ти казват, че сметката ти е празна. А шефовете винаги казваха, че ще платят утре. Това е първата българска дума, която научих - "утре".