Канят един на купон на луната. Отива той, връща се и приятелите почват да го разпитват:
- Е, разправяй. Как беше?
- Е как да е било, горе - долу. Купон като купон.
- Защо горе - долу, пиенето ли свърши?
- Не, бе, пиене имаше да се удавим.
- А какво? Музиката ли беше кофти?
- И музиката си беше супер, само яки групи.
- Тогава сигурно жени е нямало?
- Имаше бе, само манекенки и фотомодели.
- Е добре де, какво тогава не ти хареса?
- Ами как да ви кажа, няма атмосфера...
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?