На бала, натряскан вече до козирката, поручик Ржевски отива да се изпикае.
Връща се, но е забравил да се закопчее.
Наташа се приближава до него и му казва:
- Поручик, там долу... стърчи.
Поручикът поглежда надолу и казва:
- Не се ласкайте, мадам - не стърчи, а виси.
Двама ловци си говорят. Единят казва:
- Вчера доакто бях в гората, както си ходех спокойно-спокойно, хоп излиза една мечка от храстите. Като я видях аз взимам пушката и започвам да стрелям. Не можах да я уцеля и побягнах. Обаче мечката ме погна. Тичам аз, а тя подир мене. Тъкмо, когато беше на косъм да ме хване, хоп подхлъзна се и падна. Пак стана и се затича, обаче тамън да ме хване и пак се подхлъзна и падна.
И другият ловец учуден попитал:
- Добре бе, ти как не се насра от страх?
И тои отговорил:
- А ти къде мислиш, че се подхлъзваше мечката, бе!?