Незначителна облачност 20 °C
Реклама — Зона 3 (728x90)
Рекламите се зареждат само от haskovo.net
Из дневника на един мастурбатор: -Понеделник:дясна ръка - голям кеф. -Вторник:лява ръка - слабо, но задоволително. -Сряда:пробвах с жена - баси пародията на дясната ръка...
Семейни 2,917 прегледа
Следващ →

Още вицове

Московчанин продава резачка за дърва "Хускварна" на чукчи и я хвали: - Страхотна резачка, реже без проблеми между 30 и 40 кубика дърва на ден! Чукчата ентусиазиран купува резачката и заминава за Чукотка. След седмица се връща при московчанина и недоволен му казва: - Дай си ми парите и си вземи скапаната резачка. Не става. 30-40 кубика. Аз едвам със зор 20 кубика стигам. Московчанинът го придумал поне да я изпробват. Отишли в гората, московчанинът дръпнал ръчката и машината заработила. Чукчата се облещил и изревал: - А-а-а! Тя се включвала!!! - Не бих искал да бъда втори съпруг на вдовица! - Аз пък не бих искал да съм първи! Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж. Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно. След известно време насреща им се задава един бял ловец. - Здравейте, чукчи. - Здравей, бели ловецо. - Гледам хванали сте морж. - Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане. - Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно. Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли. Вървяли, вървяли и единия се обадил: - Ей-и-и, туй белия човек - умен човек. Глей сега колко е по-лесно! - Лесно, лесно - казал другия - ама на, пак се върнахме до океана. Пена поканила Гошо вкъщи. Хапнали, пийнали, скочили в кревата. Тъкмо на най-хубавото Гошо слиза от Пена и казва: - Трябва да отида за малко до тоалетната. - Тя е чак на двора Гошо. Давай в умивалника, той е отсреща в коридора. След минута се показва физиономията му на вратата и пита: - Ми къде има тоалетна хартия Пено? С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.