По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
- Поручик Ржевски, в младостта си имахте ли хоби?
- Да, даже две - ловът и жените.
- И какво ловувахте?
- Жени!
Габровец пътувал със семейството си за София. Щом навлезли в столичната гара, наредил:
- Грабвайте багажа и да вървим в коридора на първа класа. Нека посрещачите ни видят откъде слизаме.
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си:
- Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро - от тях то потъмнява!
- Човек се учи докато е жив! - въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Пътуват Наташа Ростова и поручик Ржевски във влака. Поручикът чете вестник, а Наташа безуспешно се опитва да привлече вниманието му към себе си. Най-накрая, тя нервно го пита:
- Поручик, кажете, а как се нарича камъкът в пръстена Ви?
Ржевски отегчено си сваля пенснето:
- Знаете ли, Наташа, просто не ми се иска...
Поручик Ржевски и Наташа Ростова се разхождат в парка и мило беседват. Тя:
- Ах, поручик, кажете, а имал ли сте някога светла и голяма любов?
Ржевски:
- Имах една… беше блондинка… с мой ръст, поне 70 кг. тежеше!
Hаташа Ростова навършва деветнадесет години. В тъмната зала влиза рожденницата, носейки торта, на която горят 18 свещи.
- Хусари - обръща се тя към присъстващите - на тортата не се намери място за една свещичка, къде ли да я пъхна?
В този момент полковникът скача и извиква:
- Поручик Ржевски, нито дума!
Разхожда се поручик Ржевски със Шура Азарова.
- Странно - казва поручикът - защо беседките се наричат беседки, а не другояче?
- Защото, поручик, в тях, като правило, се беседва.
- Не, Шура. В тях, като правило, се чукат…
Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:
- Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?
Поручикът:
- Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?
Корнетът:
- Но поручик, за това ще да получите плесница!
Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:
- Получавам… А после най-често го начуквам…
На офицерско събрание. Поручик Ржевски:
- Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване…
Офицерите:
- О, колко интересно! Поручик, разкажете!
- Ами просто я уговорих.
Ординарецът на поручик Ржевски:
- Графиня Пирожкова изневерява на мъжа си.
Ржевски:
- О! Чудесна новина, само бих искал да уточня източника на информация, това са слухове или самата тя е помолила да ми съобщите?
По време на вечеря във висшето общество на поручик Ржевски му дошъл редът да говори за птиците.
- Е какво, може и за птиците - казал той. - Ето например хипопотамът има ей такъв задник, а представете си, без нито едно перо.
На бала, поручик Ржевски, както обикновено пиян, започна упорито да ухажва дамите.
При това него не го интересуваше нито външността на жената, нито възрастта й, нито нейния пол...
Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова:
- Наташенка, хайде да правим секс?
- Поручик, Вие сте отвратителен наглец!
- Ах, Вие, Наташа, сте значи против?
- Не, но Вие, поручик, сте отвратителен наглец!
Пътуват във влака поручик Ржевски и генерала. Генерала, мръщейки се от разнасящата се смрад пита:
- Поручик, вие сменяте ли си чорапите?
- Сменям ги... - отвърнал поручика. - За водка.
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски:
- Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите!
Поручик Ржевски:
- Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
Наташа пита поручик Ржевски:
- Поручик, а Вие някога обичали ли сте?
- Ами… ебал съм.
- Фи, поручик, аз говоря за човешка любов…
- И с хора съм го правил.
- Ах не, говоря за чистата любов.
- И това е било, особено в банята.
- Вижте, все пак имам предвид онази висока любов…
- И на задна прашка на камбанарията съм го правил.
- Поручик, говоря за любовта за цял живот!
- Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита:
- Какво, дъжд ли?
- Не, вятър!
- Поручик Ржевски, приканвам Ви днес на дуел, ще се стреляме!
- А, днес аз не мога, поканен съм на бал. Вие се стреляйте днес, а аз ще отида утре!
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.
