Купил си Зайо нов автомобил - Волга. Един ден докато се возил, най-случайно минал покрай бензиностанцията на Вълчо. Решил да зареди и да си побъбри с него. Започнал Вълчо да пълни резервоара "до горе", но в приказки с Зайо не усетил как минали 10 минути и той попитал учуден Зайо:
- Абе Зайо, к`во стана с тоя резервоар?
- Малии, оставил съм я да работи...
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Коментари (1)